Не че съм искал да критикувам, ама се налага. Едно време бях възхитен от хората със способности, и ми се искаше, и аз да имам лечителски, ясновидски и какви ли не способности. Това беше преди да се сблъскам с отрицателната страна на тия обладаващи свръхспособности хора. Някои от тях бяха посветени- между другото не всеки човек със свръхспособности е посветен. Повечето имат само нива, и въпреки, че са обладатели на големи способности- не са посветени. Това да си ясновидец, лечител, факир, яснослушащ, или пък да се е научил човек да действа с астралното си тяло човек- нe го прави посветен.
Не, че да си посветен е нещо за хвалене- точно обратното е. Посветения човек, носи огромна отговорност за действията си и не злоупотребява със своите способности. А днес много от тия посветени своеволничат с придобитите сили за това не е за хвалене- а за срам. Така, че не мога да се нареча посветен. По- скоро приемам думата- божествен.
Злоупотребите принизяват такива посветени до едни улични "нарко-дилари", които гледат как да впримчат още повече хора със своята магия, за да си правят след това квото си искат с тях. Някой ден може да се направи за такива извратени посветени- Духовна полиция, която да раздава правосъдие, и да защитава душите на хората от такива злодеяния- като им отнема свръхспособностите с които са злоупотребили... - което не е чак толкова трудно, когато се намеси божият пръст... бих казал, че е дори много лесно...
Има етапи на обучение, през които човек минава, за да бъде извършено след това и посвещението (то трябва да се заслужи)- това е доста отговорен процес. Но самата дума не ми харесва- той е посветен, като чели е привилегия само на избраници-Не. Право е на всеки да бъде посветен- а тогава думата се обезсмисля.
Някои посветени малко безотговорно раздават нива- дават способности на подбрани хора, като ясновидство, яснослушане, възможност за боравене с астрално тяло, като пропускат отговорността на обучението. Та тези после получили някво ниво се имат за посветени когато не са.. ще чуят някви гласове, или ще виждат в астрала, или ще внушават с лекота, и айде вече се счита за посветен ама реално не са. И като не са минали през отговорността на обучението глей кво става с използването на тия сили... като дете с играчка което не знае от како да се пази и покрай него и другите оградисват защото хората са вярващи и се връзват.
Така не овладяното зломислие, и не подчинения астрал дават зловредната психоза на магиката, която виждаме в разказа за Медея- подтикват към злоупотреби с придобитите сили.
Отговорност в обучението!
Процеса на обучение е важен, за да даде отговорност, към придобитите способности, и да спре злоупотребата. Човека е един Бог в развитие. Разчупването на седемте печата от книгата на живота, трябва да е съпроводено с едно зряло, и отговорно Божествено поведение. Един посветен, който раздава посвети според мене- задължително трябва да учи на отговорност хората на които е дал свръхспособности, защото именно от такива безотговорни посвещения има и не добросъвестни приемници. Момента на обучение е много важен. Някой ще каже- аз ги обучавам, или- мене са ме обучавали- но как?!
Всички хора със способности се имат за нещо повече от другите, а не е така, когато се подават на зломислието. Изкукали старци, със свръхсили- е кофти комбинация. За мене всички посветени до един без изключения, са един дол дрянки.
Прави ми впечатление, че всички посветени, които съм срещал са- малко тиранични, малко нагли, малко подтисници, малко използващи принудителни подходи.
Ония дето се изтипосаха в България, след размириците между Украйна и Русия; заформяща "семейства" от хора с развити свръхсили та техния "Баща" тръгнал да предлага закрила- в мирна държава- за чий уй -освен от тях самите. А не предложи закрила в своята страна, когато настанаха размириците, а избяга с групичката си с подвита опашка... Достойните хора не бягат от своята страна, а се качват на кладите. Но го смъмрих с другото си тяло; малко конско, никога не е излишно, когато има основание човек.
Някои псевдо посветени пък нарочно се пробват да оказват въздействие на минувачите без човек да осъзнава, като се пробват да го сблъскат с някой дето не харесват. Или се пробват да внушават неизбежна зла участ, ако не им играеш по свирката.. -това май е най- точното- пробват се да внушават, това което им отърва само и само, за да властват над душата на човека, като се пробват да обвързват човека със страхове- и подаде ли се човек на техните внушения попада в капана им, във властта им. Власт над чувства и мисли прави Човека пионка в чужди ръцете. Замисляли ли сте се, кои имат власт над вас!? Кои си играят с вашите мисли и чувства, за да правите кат пионки това което им отърва! Осъзнаването на това е необходимо за отърсване от потисничеството. Ако човек се опита да се отърси от наложените му окови, които му слагат хората със свръхсили могат и да се пробват да навредят с магия. Жалка картинка на която липсва напълно изрисувано достойнството.
Учителя Ваклуш на времето ми каза- те само се пробват- имайки предвид, че ще си останат със пробването си само.
Много полу посветени които съм срещал са на възраст, която предполага зрял подход и мъдрост, а не детинщини- но уви. От това, което съм видял до сега, стигам до извода, че никога не е късно, да си налеят малко акъл, там дет им трябва...
Има възрастни хора, които се считат за учители, но какъв учител е този, който не е над-крачил, и подчинил астрала и ментала.
Етапа на обучение, през който са минали повечето хора, които имат някакви си там нива, или са развили определени способности, а да не говорим пък за тия дето им е било дадено на готово, преди още да са си го заслужили- според мене- не е бил правилен.
Техните учители са претупали процеса им на обучение, може би, защото и те от горе от горе са били обучени.
Своеволното използване на свръхспособностите- достойно ли е това безчинството, така да се изправиш пред Човека!? Ама рибата както се казва- се вмирисва от главата.
" Защото Мъдростта е мотивирано мислене и подчинен астрал, но тя е и проницание. Мъдростта е неизбежната необходимост да работиш и с над Причинния свят. "
И преди съм казвал, че Учителя Ваклуш ме подготви и обучи, още на времето. Прежде време ме накара да преживея моменти, които той видя в бъдещето ми, и ги преживя с мене още тогава..!
Като същевременно ме инструктираше, как да действам в съответните ситуации, със всеки псевдо посветен или посветен който срещам. Той казваше: позволете ми да ви живея! Това, и направи- преживя, моето бъдеще с мене- моите действия... са и негови действия. Духовната вълна на Мъдростта- дава една отговорност, дава енергии за Себенадмога, сочи пътя за свещения, и е олтарен път за Божието съзнание... О неразумни юроде поради що се срамиш ти да се наречеш- човек син божи Бог е в тебе, и ти си в Бога, а всеки човек е твой събожник.
Жестокостта няма място във връзката човек-бог и бог-човек. Тези отколешни сплашващи практики трябва да се погребат заедно с миналото, за да се изведе човечността- божията човечност във всеки един. Човек слял се със бога в себе си, не може да посегне на хората, защото знае, че те са негови събожници, и бог живее в тях. Необходимо е признание и уважение на всеки личен дом и свят. А един бог не може да посегне на себе си. Затова критикувам посветените, и великите посветени, защото те са тези дето учат хората на такива зловредни фиксации на енергията, те са тия дето дават познанието. Има една поговорка- с какъвто се събереш такъв и ще станеш. От аля-уля посветен, ще научиш само аля-уля. И тук е отговорния момент, който е бил изпуснат от великите посветени та приемниците злоупотребяват. Някои от страх да не се забрави знанието го предават безразборно, но забравят за акашовите записки- там е съхранено всичко, и виждащия може да изведе някоя и друга практика, но достойна ли ще бъде тя е въпрос на вътрешна чистота, за да се даде импулса на новото, на бъдещето, което е свежо и освободено от мрачните оковите на миналото. Не случайно сега отблясъка на онова древно магьосническо миналото е по музеите. Това свидетелства за необходимите просветлителни промени, които жадуващия човек за свобода е правил през вековете, за да се отърси от нежеланото- тиранията и насилието. Все още на някои посветени подхода им е принудителен и тираничен спрямо хората. Всеки човек има правото на свободата си, да избира в какво да вярва, или дали изобщо да се присъедини към някоя групировка. Някои се изживяват, още като ловци на хора. Иисус като е казал ела те да ви направя ловци на хора, това не значи хайде да ги връзваме на сила, към учението. Човека да не би да е някакво добиче за лов. Отвращението ми към деспотичността им в критиката ми, може да се разбира само, като благопожелания за промяна към посветените и великите посветени. Днес повечето посветени, повече дори от 99% живеят все още в отблясъка на онова величаво минало, което отдавна приключи. Учителят на Карлос Кастанеда е пример, за това как един велик посветен учи на магии с царевица, корени; учи го на това да се превръща във врана- животно- на ненужно, и излишно фиксиране на енергията в магьосничеството, което отмина, и се погреба само. Карлос Кастанеда говори за магьосниците от древното минало, че са се оплели в практиките си, и са поели в грешна посока. Уж ново поколение магьосници, а в същото време създава в книгите си една мрачна атмосфера, присъща на магьосниците в древността. И за капак разкрива на хората пътя на древните магьосници. Какво би станало освен човек да се залута в тоя път, като ония праисторически хора наричани някога магьосници. Неговият учител не извежда ясно новия път, който са поели. Промяната която са направили те e неясна в книгите му. Карлос Кастанеда не знае на къде отива, какво трябва да направи, и какво го чака- няма път- има неяснота, която обърква читателят. Златния ключ, с който са му казали да заключи след себе си вратата, обобщава всичко- те не искат никой да ги последва, може би защото са поели в грешна посока. Промяната е взаимен процес, при който всеки допринася с нещо, прави своята лична жертва от собственото си време, за да даде това на което е способен за прогреса- полъхът на промяната. Карлос Кастанеда не е успял въпреки посвещението си да изведе правилно идеята за пътя. И той от своя страна учи хората на ненужни отминали пътища. Създавайки подтисната мрачна страна- характерна за древността. Еволюцията дава нови пътища, а старите си отиват, защото не могат да дадат нищо повече, нищо ново. Отговорност трябва, и да се сложи край на зловредните практики нараняващи човекът, който е свещен, който е наш събожник. Тези фиксации - чудеса, които се правят да бъдат надскочени. Пак ще спомена учителя на Кастанеда, който говори против фиксацията на енергията, която са правели древните магьосници в древните пирамиди, но в същото време тяхната линия продължава да я практикува.